Как умират динозаврите

вестник има доста общо - Карл Маркс, сега обществените сили са влезли в конфликт с установилите се политически отношения. Това по Маркс води до революция. В България може би бихме се задоволили с промяна. Откъде обаче да дойде тя?

Да започнем от последните симптоми

Целият процес на коалиционно изграждане между БСП и ДПС изглежда сякаш водени против всякаква логика. Поредицата назначения - започнали в началото на миналата седмица с неуспелия министър на Калин Тихолов на инвестиционното планиране, кулминирали с назначението на Делян Пеевски като шеф на ДАНС и продължили тази седмица със заместник-министъра на вътрешни

те работи Иван Иванов, сякаш целят да се провали управлението. "Искат да паднат от власт", първосигнално заключи и бившият премиер Бойко Борисов. Модерният Жозеф Фуше обаче няма как да не възкликне, "другари, това е по-лошо от престъпление, това е глупост". Или пък да си мисли, че има някаква конспирация на злите сили и интернет лумпените.

Проблемът с тези назначения обаче е, че те не са резултат от грешка или глупост, а че следват желязна логика. Ако следите изказванията на Сергей Станишев и близкия му PR и политологичен кръг, няма как да не сте забелязали, че загубата на изборите през 2009 г. рядко се обясняваше с недоволството на хората. Точно както ГЕРБ в първите месеци на годината навсякъде виждаше дългия пръст на Москва вместо нараненото достойнство на хората. За управляващия кръг в БСП провалът от 2009 г. е заради недостатъчно агресивен PR и неуспеха да бъдат овладени службите.

Затова и сега първите действия на кабинета "Орешарски" не са насочени към представяне на дългосрочни политики, а по-скоро към наследени от предходните кабинети стъпки, каквито са опитите за реформи в енергийния сектор. Истинската енергия на управляващата коалиция е насочена към овладяване на службите, като междувременно бъде впрегната мощта на медиите около Ирена Кръстева, майката на Делян Пеевски. Само там БСП и ДПС имаха ясен план за действие, който явно е започнал да се осъществява няколко месеца преди изборите. Тогава медиите около Пеевски и Корпоративна търговска банка са решили, че е време да сменят приносителя си. Ето защо Сергей Станишев все още не може да разбере, че това е не само фатална грешка, а опит за сриване на малкото останало демокрация в България. Проблемът за лидера на БСП се оказа не закрепостяването на симбиозата между политиката и КТБ, а... в обществото. "Това, което подценихме, аз в това число, това е степента на обществено възприятие", каза в bTV Станишев два дни след назначението на Пеевски.

Проблемът на властта не са лошите назначения, а тоталното откъсване от реалността. Хората искат да не ги обиждат с явно неподходящи назначения, правителството отговаря с увеличена помощ за първокласниците; протестиращите искат прозрачност, кабинетът отвръща с 5% понижение на цените на електроенергията (но не и с прекратяването на източването на енергийните дружества от близките му лобита). "Най-много ме провокира обаче наглостта на управляващите. Кабинетът "Орешарски" дойде с един основен ангажимент - да възстанови държавността и вярата на гражданите в публичните институции. Още в първите дни от управлението си обаче той показа, че изобщо няма такива намерения и че основен приоритет му е да защитава тесни корпоративни интереси. Няма как също така да възстановиш гражданското доверие, когато вземаш важни решения "на тъмно", "под масата" чрез скрити договорки", казва Мирослав Джоканов, по-известен като човека с тъпана на протестите.

Да нормализираме или да не нормализираме

Макар и доста неадекватно, правителството започна да реагира на протестите. След като се оказа, че целият апарат на сигурността в държавата не е успял да бръкне в ДАКСИ или в Търговския регистър, за да провери миналото на издигнатия за зам.-министър на вътрешните работи Иван Иванов, за да види, че е работил за СИК, той беше уволнен. Орешарски дори заяви, че вече щял да отстранява само по "съмнения". Той обаче нищо не обясни как се е стигнало дотук. Както и в случая със Станишев, премиерът очевидно смята, че проблемите са външни за него.

Докато протестите под прозорците на Министерския съвет не стихват, продължават да се правят озадачаващи назначения, много от които пряко свързани с КТБ и Пеевски, но просто на хора, по-неизвестни на широката публика. Последните изцепки на Волен Сидеров в Консултативния съвет по национална сигурност, които явно целяха да отклонят общественото внимание от протеста, показват все по-голямата неадекватност на управлението. Стигна се дори до заплахи за режим на тока, абсурдно и отчаяно предположение най-малкото, тъй като досега само БСП са предизвиквали такава ситуация.

Ако оставим настрана въпроса, че България не може да си позволи правителство, което прави първолашки грешки, в такава ситуация е много съмнително дали нещо може да се подобри към по-добро. През последните 15 години самата политика се изроди и е неясно дали гражданският натиск може нещо да промени. "Тогава (през 1997 г., бел. ред.) политиците бяха млади и искаха да играят по правилата", казва социологът Георги Димитров. "Сега виждаме циници, които си мислят, че всичко може да мине, защото така е ставало и преди", допълва той.

Могат ли протестите да променят нещо - да

Едно от обвиненията на хората на улицата е, че те не предлагат алтернатива, че дори са интернет лумпени. Това обаче показва тоталното неразбиране за случващото се този юни.

"Ходим на протести, за да мислим. Без да си даваме сметка. За да си избистрим някакви позиции, които са смътни и които се избистрят или ако се дискутират, или когато ги изявим. Мисля, че ходенето на тези протести до голяма степен помага на хората да си осмислят политическите възгледи за живота, който живеем", каза психотерапевтът Румен Петров, преподавател от Нов български университет. Това е голямата новост в масовото гражданско движение. Ако през февруари протестиращите отхвърляха всичко политическо, а някой все бързаше да направи независими движения, които да влязат в парламента, сега политиката е обратно в дневния ред на хората, но никой не бърза да оглави протестите. "Мисля, че има някакво натрупване на първоначално неясни, а после полека-лека изясняващи се дефицити и потребности", допълва Петров.

Това, което бавно изкристализира, е, че не трябва да има борба против определена партия или дори политик, а търсене на принципи, аршин, спрямо който всеки следващ политик да се съизмерва. "Не е моя работа да предлагам решения на политическата криза. Аз налагам стандарти - моят стандарт е, че не търпя олигархията в управлението на страната си. Нека всички кандидати за властта да се съобразяват с това", казва например юристът Димо Господинов.

Георги Стойчев, изпълнителен директор на Института "Отворено общество", допълва: "Както и да променим избирателната система, в парламента няма да влязат ангели. Това ще са все хора със своите изкушения и биографии. Целта на изборите винаги е да изберем най-добрите, но ако се случи така, че депутатите не са такива, гражданите трябва да имат механизми, с които да оказват

контрол, така че те да не могат да нанасят големи вреди. Силните обществени реакции през последните години не са свързани толкова с изборните резултати или дори с нередностите по време на избори, колкото с начина, по който се упражнява властта между изборите. Изборният кодекс няма отношение към начина, по който бяха избрани от парламента Делян Пеевски или Венета Марков

ска например."

Тези нови принципи ще изкристализират бавно и полека. Бързането нещо да се случи тук и сега може да идва само от хора, които имат план как да използват протестите. Това, което става в София, е само върхът на айсберга - в него участват само най-активните граждани и докато тези идеи се вкоренят навсякъде, ще мине много време. Движението ignore е първият предвестник на тази нова обществена енергия. Днес е Волен Сидеров, но утре ще е "корупционният дрийм-тим" в ДПС. След това ще са медиите, които канят Христо Бисеров и Йордан Цонев, вместо да обясняват защо са още политици, да тълкуват как гражданите справедливо се възмущават на политическия модел в България. Следващата стъпка е да се пита за всяко назначение не само какви квалификации има да поеме определена длъжност, но и какво смята да прави на нея.

Това може да изглежда незначително, но поставя основите на принципи, които няма как да бъдат заобиколени. Дребните стъпки могат да доведат до лавина, която може да смени цялата обществена среда. И съвсем естествено ще се стигне до отмирането на политическите играчи, които не могат да ги спазват. Защото динозаврите не са умрели заради някакъв рязък катаклизъм, а заради това, че са нямали достатъчно интелект да се приспособят към променящите се обстоятелства.

Фотограф : Анелия Николова

Фотограф : ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ